Българският финансов министър Владислав Горанов гледа на бъдещия престой на страната в ERM II като формален. Това стана ясно от негов коментар по време на участието му в 13-ата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от вестник „Капитал“.
Горанов е категоричен, че никаква промяна в паричния режим не може да има преди приемането на еврото. „Няма здравомислещ български политик, който да поставя въпроса за промяната на валутния курс. Левът ще бъде сменен с еврото със сегашния курс 1.95583“, увери министърът.
Горанов отново посочи, че за окончателната дата трябва да се изчака, защото, ако през лятото на 2019 г. страната ни се присъедини към ERM II, то трябва да минат поне две години, в които България да бъде част от валутно-курсовия механизъм, преди да бъде изготвен доклад за напредъка ни. На базата на този доклад ще бъде направен анализ и ще получим оценка кога ще приемем еврото за основна валута.
Струва си да припомним, че Латвия (тъй като по-рано бе даден пример с прибалтийската страна) престоя в ERM II повече от 8 години, преди да стане част от еврозоната. По повод вчерашното си изказване, че страната ни може да приеме еврото през 2022 г., финансовият министър подчерта, че срокът все пак е твърде оптимистична от технологична гледна точка, но не и невъзможен.
Горанов изрази недоумение от позицията на БСП, която от известно време се тиражира в общественото пространство, че няма нужда България да бърза с присъединяването към „клуба на богатите“. „Малко са толкова важните национални цели, каквато е перспективата за присъединяване на България към еврозоната. В системните политически партии има почти стопроцентов консенсус по темата. Няма смислена причина за държава с фиксиран валутен курс да не бърза да се включи в една от най-мощните икономически инфраструктури", каза Горанов.
Според него през юли България ще е готова да подаде заявление за членство в ERM II. От думите му стана ясно, че „няма съществена причина да ни бъде отказано". Той подчерта, че не вижда повод за политически сътресения и смяна на посоката, която правителството е задало. Горанов обаче е категоричен, че в момента, в който българският лев бъде включен към влаутно-курсовия механизъм, „нещата ще станат необратими“.
По думите му страната ни е успяла да влезе в закрития формат на еврогрупата, заедно с Дания. „Получихме уверение, че при установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ имаме реален шанс да получим подкрепа по отношение присъединяването ни ERM II“.
Същевременно министърът призна, че в даден момент България е останала с усещането, че е неравно третирана, защото за първи път пред държава, кандидатстваща за ERM II, бе поставен въпросът преди това да бъде установен режим на тясно сътрудническо с ЕЦБ.
Финансовият министър съобщи още, че Европейската централна банка (ЕЦБ) вече е избрала одиторите, които ще направят стрестест и преглед на шестте най-големи или системно значими банки. Той увери, че процесът тече гладко, банките са подготвили екипите и комуникират ежедневно с ЕЦБ. „Повтаряме упражнението от 2016 г.“, каза Горанов.
Относно твърденията, че страната ни ще загуби суверенитет с премахването на лева, Горанов увери, че това няма да се случи. „На практика сега сме свързани и пряко зависими от монетарната политика на ЕЦБ, без да можем да участваме в процесите на взимане на решения. Факт е, че малка държава като България не може да повлияе съществено на решенията, но самото ни участие в клуба увеличава суверенитета на България“, заяви финансовият министър.
Той отново подчерта, че няма икономическа и житейска логика да се очаква съществена промяна на ценовите равнища, след като България приеме еврото. Такива не са наблюдавани при последните пет присъединявания. Инфлацията би следвало да е минимална - около 0,4%, категоричен е Горанов.
Той посочи още, че през следващите 1-2 години не може да се очаква повишение на лихвите по кредитите, защото дотогава ще продължи инерцията от действията на ЕЦБ, а банкерите са „подгряли“ темата малко предсрочно.
Фазите, през които ще премине страната ни в процеса на присъединяване към еврозоната, бяха коментирани от управителя на БНБ Димитър Радев, който също бе гост на форума. По думите му първият краткосрочен етап означава две неща - присъединяване към единен надзорен механизъм и единния механизъм за преструктурирани.
По-дългосрочният етап е свързан с присъединяване на страната към еврозоната. БНБ е концентрирала усилията си към по-краткосрочния план, посочи Радев и добави, че Единния надзорен механизъм работи въз основа на три работни блока - изграждане на необходимата законодателна рамка, синхронизиране на надзорните практики и всички дейности по организиране и провеждане на прегледа на качеството на активите на банките.
Цялостният процес и самото присъединяването на страната към Банковия съюз и еврозоната не може да бъдат заместител на добрата макроикономика и на добрите бизнес практики, категоричен е Радев. Според него страна, която не се съобразява с това изискване, може да изпитва сериозни икономически затруднения и да страда от финансови кризи, независимо дали е част от еврозоната или не е.
Стабилност на фиска и стабилност на паричния режим са двата основни стълба, на които се крепи добрата макроикономическа рамка, обясни още гуверньорът на БНБ. Той сподели още, че работният процес изпълняването на мерките и плана за сближаване изпреварва публичната дискусия по темата за еврото.
„По-добре е да правим повече, отколкото говорим, отколкото да говорим повече, отколкото правим", каза Димитър Радев.
На въпрос от страна на бизнеса дали се вижда краят на ерата на евтините кредити, управителят на БНБ каза, че предстои влизането на Европа в инфлационен цикъл.
„В този смисъл към края на лятото се очаква ЕЦБ да реши за лихвите, но не очаквам нищо драматично“, обясни банкерът. Той обаче подчерта, че макар че да е пресилено да се говори за съществени сътресения за бизнеса, то влизането в период на по-високи лихви предстои.
По темата се включи еврокомисарят Валдис Домбровскис, който добави, че цялата картина в еврозоната показва, че след периода на стриктна монетарна политика сега ЕЦБ постепенно се оттегля от програмата за количествени улеснения и това ще води до инфлация, но целевото ѝ равнище за еврозоната е под 2%.
Иван Кръстев, председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, който също взе участие във форума, подчерта, че съществуването на вътрешен национален консенсус е от ключово значение на предстоящите избори, които пък имат отношение и към еврозоната. В голяма степен движението на пазара се определя от това какво става в политиката категоричен е той. По думите му има два различни сценария за предстоящите евроизбори, като и двата са негативни – или ще има драстични промени и ЕС във вида, в който го познаваме няма да съществува вече, или нищо няма да се промени. Той обаче е категоричен, че въпреки Brexit доверието към ЕС никога не е било по-високо.
11:12 | 14.09.22 г.